Безработица – доста често срещана думичка. Ярки медийни заглавия ни “замерят” с нея при всяка удобна възможност, защото е ясно на всички, че хваща окото. В общи линии върви и с думичките “намалява” и “нараства”, но това не ни помага много, ако не разбираме ТОЧНО за какво става въпрос. В тази статия съм си поставил за цел да обясня някои тънкости около така наречената безработица, нейното изчисляване и различни заблуди, в които лесно изпада публиката, когато някой я “извади” и започне да я “размахва” наляво-надясно като аргумент за нещо (налагане на определена политика, развихряне на икономическа криза или Бог знае какво)…
Що е то да си без работа?
Да направим крачка назад и да се върнем към основата – какво имаме предвид под термина “безработица”? На пръв поглед отговорът се съдържа в самата дума – сбор от хора, които нямат работа. Знаем, че се измерва в проценти, така че колкото по-малък е процентът, толкова по-добре. Звучи логично и в общи линии е така, но дяволът в икономическата терминология (а и не само там) се крие в детайлите.
Когато говорим за безработица добрата стара Уикипедия ни дава една напълно достатъчна за целите на това изложение, дефиниция:
“Безработица е налице, когато даден индивид, група хора са без работа, докато в същото време активно търсят такава. Безработицата се изразява в проценти или това е процентът на безработни към цялото население в трудоспособна възраст.”
Нека да четем внимателно и да обърнем внимание на думичките в края на първото изречение: “активно търсят такава”… А как разбираме, че някой активно търси работа?
Какво пропуска статистиката?
Нека да разгледаме следния пример:
Вие сте студент в София или в някой друг български град. Живеете на общежитие и сте държавна поръчка. Тъй като обаче не сте от много богато семейство, което може да си позволи да ви издържа или пък сте от богато семейство, но искате да запълвате свободното време (без значение е конкретния мотив и ситуация), вие започвате да си търсите работа.
Ровите се в Джобс-а, пускате яко CV-та, работите с HR агенция, която ви търси работа, направили сте си профил в LinkedIN и пишете на всяко “CEO” (шеф), което е имало неблагоразумието да приеме в контактната си мрежа толкова амбициозен млад човек като вас. Направо пушек се вдига от търсене на работа. Чудесно, но вие не влизате в статистиката. Струва ви се странно? Е, вие сте студент, предполага се, че сте се отдали на събирането на ум и разум.
Според официалната методология на НСИ вие сте там, разбира се, право в сърцето на статистиката за безработни, защото за безработни се считат и студентите, които активно си търсят работа дори и не в бюрата по труда. Практически как се изчислява това? Ами не се изчислява, защото няма как. Всъщност ще влезем в още по-голям детайл, за да стане ясно на абсолютно всеки как тези хора уж влизат в статистиката…
Изкуството на статистиката ни идва на помощ
Как всъщност се изчислява безработицата? С представителна извадка, разбира се (тоест по модела “попитахме 100 човека“ и „една жена каза“). Конкретната методология, която НСИ използва от 2011 година може да видите тук, но освен ако статистиката не ви е страст или не ви се рови допълнително в нета, едва ли ще разберете нещо. Това, което може да се разбере ясно обаче е, че не говорим за конкретно преброяване, а за ИЗВАДКА. Социологическо проучване… Тоест, основният “продукт”, който създават един куп социологически агенции само че това го прави НСИ. Защо се прави така може да видите в т.9 от този материал на НСИ: При определяне на безработните лица Наблюдението на работната сила използва методология, осигуряваща международна сравнимост на данните. Тя се основава на препоръките на Международната организация на труда. Данните на Агенцията по заетостта се отнасят само за безработните, регистрирани в бюрата по труда с оглед получаване на обезщетения, участие в курсове за квалификация, участие в програми за насърчаване на заетостта, посредничество при намиране на работа и други.
Можем да спим спокойно този път – това са си международни “стандарти”.
Лица извън работната сила
Тук вече стана, ама наистина оплетено и сложно. Надявам се все още да сте с мен, че иначе целия труд, който хвърлих в търсене на информация ще е бил за нищо…
Лица извън работната сила (текущо икономически неактивно население) – лицата, които не са заети, нито са безработни през наблюдавания период. В тази група се отнасят и лицата, които са в допълнителен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст.
Това е дефиницията от НСИ, разбира се. По данни за миналата година 56.4% от населението на България над 15 годишна възраст са икономически активни. Респективно, изчислено по нашия любим извадков метод 43.7% от хората са икономически неактивни. Те нито си търсят работа, нито имат работа. Тук разбира се е важно да отчетем, че извадковият метод реално не може да определи какъв процент от хората имат намерение да работят в чужбина. Това съвсем не е маловажен процент в България, но на практика няма как да го изчислим. Респективно може да се досетите какво се случва с данните за работната сила.
Безработица и терминология
Както и да е. Нека да приключим терминологичните закачки с така наречените “Обезкуражени лица”. Това са “лицата на 15 и повече навършени години, които желаят да работят, но не търсят активно работа, защото предполагат, че няма да намерят”. Уникална дефиниция…Няма две мнения. В превод: (снимка с искам, ама нямам желание). Трябва да я отчетем като международен принос, разбира се, защото българската методология както изрично е подчертано на сайта на НСИ е съобразена с международни критерии, за да може да се прави лесна съпоставка с други държави. Но да се върнем на въпросната група.
Така горят от желание за работа, но не търсят, защото предполагат, че няма да намерят… Тъй като този блог е неполиткоректен, ще го кажа направо – според мен точно по този начин дефинирана групата е пренебрежимо малка. Защо? Защото мнозинството от хората, които реално имат голямо желание да работят просто си търсят работа. Не влизат в сложни екзистенциални разсъждения от описаните в дефиницията. Какво правят? Търсят няколко месеца в най-лошия случай и след това просто си намират нещо. Колко хора могат да си позволят да не работят дълго време, но иначе да имат огромно желание?!
Много по-вероятно и възможно е работа просто да няма – както е в голяма част от по-малките населени места в България например. Следователно хората не започват да търсят, защото няма какво да намерят. Другият вариант, който е също в пъти по-вероятен и по-близък до здравия разум е, че на една група от хора просто не им се работи – затова не търсят (и логично не намират). Така дефинирана група от хора, които видиш ли много им се бачка, ама не започват дори да търсят, защото са убедени, че няма да намерят, просто не считам, че е със сериозна тежест, че да се разглежда по подобен начин от статистиката.
Какво отсъства от статистиката?
Какво прави обаче статистиката с хората, които изцяло нямат никакво желание за нищо? Те не са безработни (тоест не си търсят работа, защото това означава да си безработен според общоприетата дефиниция), ясно е, че не работят и нямат собствени доходи и не получават помощи за безработни. Те не са обезкуражени (няма да се връщам пак на темата с обезкуражените, че ще объркам окончателно и вас и себе си). Тоест какви са те и къде са в статистиката? Ами, няма ги. Това най-често са хората, които спят по пейките, това са някои от хората от малцинствените групи, това са хората в най-тежко положение. Но не само. Това са и хора, които имат висше образование, но живеят при родителите си. Напълно демотивирани са да правят каквото и да било – не им се преквалифицира, не им се работи и не им се учи. Има такива хора за съжаление, но повече за тях може да видите в статията за младежката безработица.
Изводи
Какво трябва да има предвид всеки човек, който иска да има представа за това какво всъщност се има предвид зад процентът безработни в България (и не само):
1. Процентът на безработицата всъщност се определя на извадков принцип. Тоест на принципа “Попитахме 100 човека” и “Една жена каза”.
2. Трябва освен безработните лица да имаме предвид и тези, които просто не влизат в работната сила.
3. Трябва да имаме предвид и че има “обезкуражени лица”, които също не са нито заети, нито безработни.
4. Трябва да имаме предвид и напълно демотивирани лица, които изобщо никой не ги отчита по никакъв начин никъде.
Тоест, ако някоя говореща глава по телевизията не спомене някой от горните изводи, картинката няма да е особено пълна и ще изглежда горе-долу така: (наполовина готова картина като изображение)
Стои някак кофти, нали? Еми, критика му е майката 🙂
Авторът е на ваше разположение! Повече за проекта може да видите в страницата за нас.
